Епизод 1 - Велико Търново

   Лето 2020. Пандемия е. Пътуванията са ограничени до минимум, а живот на 16-ти етаж с три деца и куче си е за медал. 

Велико Търново - рисунка върху стена.

Няма нужда! Благодаря! Грабваме куфарите, които само чакат да намигна и тръгваме. Какви куфари?! Един е достатъчен. За два дни по два чифта гащи и толкоз. Ще препираме. "Неам нерви!". Шега разбира се. Но добре че е тя, че да си кажем истината. Друг път ще разкажа какво има в куфара на мама Цвети.

   Евала за шофьорската ми книжка. Много добре ми стои в портфейла. Авторитет. След още 4 години и ще ми дадат златна точка за нея. За ненаправени пътни провинения. Не карам, взимам точка. Желязно.

   Следите ми мисълта, нали? 😊

   Благоверният ми съпруг паркира кучето и куфара в багажника, закопчаваме челядта и аз се настанявам доволно като компактно, непречещо на никого, свежо куфарче отпред.

Да уточня преди да ми завидите, че най-малкото ми зверче вече е на 4 г. и предното място просто ми се полага.

   Идилията по пътя е жестока и 2 часа и половина Пловдив-Търново се взе на един дъх. Да бе да! Хайде да не ви занимавам.

/Може да упражнявате формулата за път от 6-ти клас. Подготовка за матурата си е това. 😉/

Божеее, пу пу тук сме!

Велико Търново - колаж на Микаела Петрова

   Много обичаме да ядем. Веднага ми се набива едно симпатично бургер-заведение. Burger& Sweets Асеневци. Има хора, значи е вървежно. Страхотни бургери. Почти като тези, които татито ни право у дома. /Soon секция "Мъжът в кухнята"/. Дали защото бяхме изгладнели, но веднага си ги слагам в белия списък. С времето станахме много критични и се стараем да спазваме максимата "Тялото ни не е кошче за боклук".

Ще се радвам да ми препоръчате вкусни и уютни заведения тук в Търново, а и не само.

   Тук си отсядаме само на едно и също място. Преди децата, с децата, а сега и с кучето, ни приемат като у дома си. Механа-хотел Гурко.

Гледка от терасата на хотела.

   Хапнали и отпочинали се отправяме към първата забава.

Пеша и 10 мин. сме пред  Музея на илюзиите. Страхотно! Освен веселата част, за децата се оказа и много поучително . Отдавна не ги бях виждала така заинтригувани.

   
   Първи ден измина успешно. На сутринта заредени и готови за нови емоции се отправяме към парк Мини България. Пеша ни отнема около 25 минути. Ако е много горещо ви препоръчвам да направите тази разходка в по-ранно утро или късен следобед. Площадката е на открито и горещината ще ви навреди на удоволствието. 

Мини Централна Гара Пловдив 

Както винаги, предварително се информирам за цената за вход. Натъквам се на две оферти. 10% отстъпка от цената на билета и безплатен сладолед. 

Възползвайте се. Не е излишно.

 
   Тук кучета се допускат, но само ако можеш да го носиш. Трудно си представихме как може да се носят 30 кила под мишница и решихме да си го спестим. Чакаше ни мирно и кротко в апартамента.

   Поизмориха се децата. Оставям ги да почиват и отивам на Самоводската чаршия.

Кадаиф 

   За пресен кадаиф, с който приготвям любимото кюнефе и други вкусотии, които се надявам скоро да ви покажа.

Шекерджийница

И разни шекерни вкусотии. 😋

   Вечерта е време за спектакъл.

Царевец - Звук и светлина 

   Звук и светлина. За програма и евентулни безплатни излъчвания проверявайте тук.

   Уикендът приключи и е време да се прибираме. 
"Одиш де одиш, у дома си е най-убаво" - казваше баба .

   Но решихме да отбием и да минем през град Дряново. Благодарение на навигацията бързо стигнахме до моста на Кольо Фичето. 

    Детска и кучешка площадка едно до друго. Дебела сянка. Приятно! Всички доволни. Тук планувах да видим Дряновски манастир и Пещера Бачо Киро, но "Дори господ ти се смее, когато си правиш планове ". Играта беше по-сладка.

   Продължаваме към гр. Трявна.

Пътят е около 15 мин. с доста завойчета, чешмичка и живопис. 

гр. Трявна - Любовна чешма 

Легенда за любовната чешма.

Разходка по старата уличка, хапваме сладичко и хайде към дома.

   
   Колко му трябва на човек да е щастлив... Може би си зависи от човека... Пандемия е. Трябва ни здрав имунитет. Но за да е здрав, силно препоръчителни са приятни емоции, които да ни помагат да бягаме, колкото си може по-далеч от стреса. 
   Щастието не идвало само. Трябва да си го извоюваш. Можеш ли?

Бъдете здрави!

😀👉Може  да ви се стори интересно да прочетете и Епизод 2 - На море на север.