Друго си е ей тъй гръмко да го напишеш. Да те грабне. Да се замечтаеш. Италианско да ти стане. И току виж вземеш, че си го и сготвиш. Всъщност няма как да Не. Голям пропуск ще е. Божественярско е, както казва една наша видна "дама". 😃 Особено ако успеете като мен да си намерите перфектните шайби телешки джолан. В Пловдив си ги намираме в Магазин за месо и колбаси - Попов. За вас не знам. Заповядайте!
За какво ви говоря? За традиционна италианска яхния с телешки джолан поръсена с чесън, магданоз и лимонова кора. 😋 В традиционното Оssobuco alla Milanese няма домати. В моето има затова е само Ossobuco. Добавя се и глава целина, но аз нямах. Да знаете, че е хубаво да имате.
Ще ни трябват:
черен пипер
сол
брашно за овалване на джолана
50 г краве масло
2 с.л. олио
1 глава лук /нарязан на полумесеци/
1 голям морков /нарязан на колелца/
3 скилидки чесън
200 мл. вино "Мускат"
1 л. телешки бульон /аз имах замразен пилешки/
500 г белени домати от консерва /или 3 пресни нарязани на кубчета, но ги добавете 40 мин преди края на готвенето/ - моите са мамини
1 ч.л. захар /за убиване на киселото от доматите/
2 дафинови листа
1 с.л. пресни листа целина /нарязани на ситно/
1 ч.л. пресен девисил /нарязан на ситно/
За гремолата:
кората на един лимон /жълтата част на най-ситното ренде/
2 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз
Ризото с ориз Арборио
1 ч.ч. ориз Арборио /не се мие/
1 ч.ч. бяло вино
2 ч.ч. от бульона на Особукото
1/2 глава лук /нарязана на ситно/
1 скилидка чесън /нарязана на ситно/
20 г краве масло
2 с.л. олио
сол
Приготвяне:
Овкусяваме парчетата джолан със сол и черен пипер. Овалваме ги в брашно и ги изтупваме хубаво от излишното.
Загряваме олиото и стопяваме в него маслото.
Запечатваме в загрятата мазнина джоланите от едната страна...
...и от другата до златисто.
Прехвърляме ги в тенджерата, в която ще готвим.
Отново в същия тиган задушаваме моркова и лука за кратко, добавяме чесъна и деглазираме с виното за 2-3 минути.
Прехвърляме в тенджерата при джолана.
Прибавяме целината, девисила, доматите, захарта, дафиновите листа и бульона.
Моят беше още замразен. 😁
Добавете още сол на вкус.
След завиране оставяме да си къкри на слаб огън нашето Особуко за 2,5-3 часа. Месото трябва да се отделя лесно от кокала.
Гремолатата приготвяме като смесим настърганата кора, наситнената връзка магданоз и смачканите на паста скилидки чесън.
Сервираме с гарнитурa по избор. Върху канапе от полента, ризото от ориз Арборио /това ще ви покажа/, с картофено пюре или чисто поръсено с гремолата, която е по желание.
Гарнитурата:
В тиган загряваме олиото и стопяваме в него половината масло. Прибавяме лука и чесъна и задушаваме за кратко. Когато омекнат се добавя неизмития ориз и се разбърква.
Деглазира се с виното и се оставя да изври.
Постепенно се добавят две чаши от отделилия се сос от Ососбукото.
 |
| топи се....разпада се...а трябва да се снима... |
Нямаля се котлона и се оставя да къкри за около 15 мин. Разбъркваме и отместваме от котлона.
Ужасно вкусно е!
Добавям и една снимка демонстрираща нагледно колко! 😃
 |
| Мнението на Ая за Особукото на мама 😃 |
🐾 Куче-лирическо отклонение: Чудите се защо липсва част от настилката? Истината е, че Ая ни помагаше да се освободим от нея. Че ни е наследство. Вече 15 години нямаме време. Та за 2 дена ни освободи с цял метър. Обаче много бързо й мина този гризкащ период и сега ползваме остатъка за гризкане на ей таквиз големи и още по-големи кървави и не чак толкоз кървави кокали. Също и ако случайно останат от Особукото на мама.
П.п. И с шкафчетата ни помагаше. Много бързо мина този период.
Не забравяй да се усмихваш! 😃💖
💝Когато си приготвиш вкуснотия по моя рецепта, изпрати ми снимка.
💕Това ме радва много. 💕
Ще добавя творениетo ти в специалния албум "Сготвих с "Мама Цвети" във страничката ми във Facebook. 👈 💓
💝Ако ти хареса някоя моя публикация, не се притеснявай да я споделиш с приятели.
Покани ги тук. Всички са добре дошли! 😍
Няма коментари:
Публикуване на коментар