С Ая си имаме ритуал. Още като бебе се разбрахме с нея, че в 2:00 през нощта се спи и се будим само по спешност. Побутване с мокър нос нощем е радост особено след прекарана настинка, но това е съществено изключение. Хигиенни процедури като измиване на мама лицето, защото видиш ли мама има нужда точно от това през нощта, също е забранено. Не че сега не се случва. Правилата са за това. Да се нарушават....понякога.
Когато дойде изгрева, момичето ни идва на проверка. Дали сме там. Дали сме добре. Дали на някой не му се ходи на вън. Нищо, че вали и е минус 20 градуса и сняг до колене....примерно. Не закача никой. Само въздъхва тежко и намества 30 килограмовата си същност на килима до нас. В очакване, че не след дълго мама ще донесе подарък. Я
бисквитка, я баничка, я кекс. От нейния си. Онзи Айския. С
тиквичките от на баба градината.